Частните съдебни спорове или така наречения арбитраж относно потребителски случаи бяха предложени като алтернатива от Мая Манолова, настоящият омбудсман на България. Става въпрос за спорове относно неплатени сметки за стандартни услуги като телефон, електричество, топла и студена вода – плюс изплащането на бързи заеми. Най-често става въпрос за процесуален интерес в рамките на 50-2000 лв, който обаче се увеличава значително в следствие на прибавянето на таксите във връзка с разглеждането на делото в арбитражен съд.
След като Манолова създаде цяла група за създаване на законодателни проекти в областта, от там дойде и идеята за самостоятелното решаване на подобни спорове между отделните търговци. Манолова държи да бъде забранено гледането на каквито и да е частни арбитражни дела срещу потребители.
Става въпрос за спорове относно неплатени сметки за стандартни услуги като телефон, електричество, топла и студена вода – плюс изплащането на бързи заеми.
Най-често става въпрос за процесуален интерес в рамките на 50-2000 лв, който обаче се увеличава значително в следствие на прибавянето на таксите във връзка с разглеждането на делото в арбитражен съд. Така наречения арбитраж относно потребителски случаи бяха предложени като алтернатива от Мая Манолова, настоящият омбудсман на България. Става въпрос за спорове относно неплатени сметки за стандартни услуги като телефон, електричество, топла и студена вода – плюс изплащането на бързи заеми. Най-често става въпрос за процесуален интерес в рамките на 50-2000 лв, който обаче се увеличава значително в следствие на прибавянето на таксите във връзка с разглеждането на делото в арбитражен съд.
Към групата на Манолова се присъединиха експерти в областта на правото, висши магистрати от СГС и ВКС и прокурори – все юристи с богата практика в сферата на частните арбитражни дела. За да се внесе тази промяна работната група към омбдусмана предлага да бъдат изменени не един, а цели 3 закона – ГПК, ЗЗП и ЗМА. Депутатите вече одобриха на първо четене така направените проектозакони. Данаил Кирилов, който оглавява правната комисия към Парламента потвърди, че ще потвърди одобрението си и при официалното предложение на изготвените промени.
Причината, подтикнала Манолова към внасянето на тези промени, бе заливането й от хиляди частни жалби, в които гражданите се оплакват от несправедливо осъждане от частни арбитражи.
Самият частен съдебен арбитраж не е особено популярен у нас, а освен това основната му задача е да се справи със спорове между отделните търговци.
Но основният проблем, с който се сблъскаха толкова много опарени потребители, е, че те са разбрали за водените дела срещу тях при самото предоставяне на ИЛ от ЧСИ, придружено с автоматичен запор на техните трудови възнаграждения. Така, потребителят остава в заварено положение на невъзможност да обжалва присъдата от арбитражния съд и единствената им опция е да поискат отмяна на решението, което е възможно само ако са налице процесуални нарушения. Те обаче са доста формални според процесуалния закон. Нещо повече – според сегашната процедура арбитражните съдии не подлежат на отговорност, защото те не са класически магистрати, а по-скоро арбитри без регистрация, без контрол от страна на държавните органи.
В свое изказване пред вестник Монитор, Мая Манолова сподели, че основната й цел да установи търговските дела като единствена процесуална легитимност на арбитражните съдилища.
Всъщност, това е и главната концепция, стояща зад европейската идея за частни арбитри. Групата на Манолова допълва, че те имат право да решават само споровете между отделните търговци и не следва да се занимават с потребителски плащания, договори и т.н. Но в България, транспонирането на европейските норми, уреждащи статутът на арбитрите очевидно не е било успешно. Към тях са добавени „допълнителни“ нередни правила, позволяващи и на фирмите за комунални услуги, както и за бързи кредити да се „възползват от услугата“ да отнасят споровете си с потребители към частните арбитри. Манолова завършва изказването си с ясната оценка, че подобно тълкуване на закона е несправедливо спрямо обикновените граждани, които са поставени в неравностойно положение с търговците, тъй като знаят много по-малко за арбитражните процедури, а и за нормите на ЕС в сферата.
You must be logged in to post a comment.